| Source | Target | | Лош/Финансови затруднения (CCC и по-нисък) | Dårlig/finansielle vanskeligheder (CCC og derunder) |
| Обикновено към основния лихвен процент се прибавят 100 базисни пункта. | Normalt lægges der 100 basispoint til basissatsen. |
| Това важи за i) заеми на предприятия със задоволителен рейтинг и висока обезпеченост или за ii) заеми за предприятия с добър рейтинг и нормална обезпеченост. | Dette gælder for i) lån til virksomheder med tilfredsstillende rating og høj sikkerhedsstillelse, og ii) lån til virksomheder med god rating og normal sikkerhedsstillelse. |
| За заематели, които нямат кредитна история или рейтинг, основаващ се на счетоводния баланс, като някои предприятия, създадени със специални цели, или нови предприятия, основният лихвен процент следва да се увеличи с най-малко 400 базисни пункта (в зависимост от обезпеченията, с които разполага) и маржът никога не може да бъде по-нисък от този, който би се приложил към дружеството-майка. | For låntagere, hvor der ikke foreligger tidligere kreditoplysninger eller en rating baseret på balancen, som f.eks. visse virksomheder med et særligt formål eller nystartede virksomheder, bør basissatsen forhøjes med mindst 400 basispoint (afhængig af sikkerhedsstillelsen), og margenen kan aldrig være mindre end den, der ville gælde for moderselskabet. |
| Не е необходимо рейтингът да бъде взет от специални рейтинг агенции — националните системи за рейтинг или системите, използвани от банките за рейтинг при определяне на наказателната лихви, са допустими на равни начала [4]. | Ratings skal ikke nødvendigvis indhentes fra specifikke kreditvurderingsbureauer — nationale ratingsystemer eller bankernes kreditvurdering, der angiver misligholdelsesgraden, kan også anvendes [4]. |
| Горепосочените маржове могат да бъдат преразглеждани периодично с цел да вземат под внимание състоянието на пазара. | Ovennævnte margener kan regelmæssigt blive revideret for at tage højde for markedssituationen. |
| Актуализация | Ajourføring |
| Веднъж годишно се прави актуализацияна референтния лихвен процент. | Referencesatsen ajourføres én gang om året. |
| По този начин основният лихвен процент се изчислява на базата на 1-годишен IBOR, отчетен през месеците септември, октомври и ноември на предходната година. | Således udregnes basissatsen på grundlag af den 1-årige IBOR fra september, oktober og november året før. |
| Така определеният основен лихвен процент ще се прилага от първи януари. | Den derefter fastsatte basissats træder i kraft den 1. januar. |
| В допълнение, за да се отчетат значителни и резки промени, се прави актуализация всеки път, когато осредненият лихвен процент, изчислен за трите предходни месеци, се отклонява с повече от 15 % от действащия в момента процент. | Derudover skal der for at tage højde for væsentlige og pludselige ændringer foretages en ajourføring, hver gang den gennemsnitlige rentesats, der beregnes over de foregående tre måneder, afviger mere end 15 % fra den gældende sats. |
| Този нов лихвен процент влиза в сила от първия ден на втория месец, следващ месеците, за които се отнася изчислението. | Den nye sats træder i kraft på den første dag i den anden måned, der følger efter de måneder, der er anvendt som beregningsgrundlag. |
| Сконтов лихвен процент: Изчисление на настояща нетна стойност | Kalkulationsrente: Beregning af nettonutidsværdien |
| Референтният процент може също да се използва и като сконтов процент при изчислението на настоящите стойности. | Referencesatsen skal også bruges som kalkulationsrente til beregning af nutidsværdier. |
| За тази цел ще бъде използван по принцип основният лихвен процент, увеличен с фиксиран марж от 100 базисни пункта. | Til dette formål anvendes principielt basissatsen med en fast margen på 100 basispoint. |
| Настоящата методология ще влезе в сила от 1 януари 2009 г. | Denne metode træder i kraft den 1. januar 2009. |
| Тази глава съответства на Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти, ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6; http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri = OJ:C:2008:014:0006:0009:EN:PDF | Dette kapitel svarer til Kommissionens meddelelse om metoden for fastsættelse af referencesatsen og kalkulationsrenten, EUT C 14 af 19.1.2008, s. 6. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:014:0006:0009:DA:PDF. |
| Под нормални обезпечения следва да се разбира степента на обезпеченост, нормално изисквана от финансовите институции като гаранция за отпуснатия от тях заем. | Ved normal sikkerhedsstillelse forstås sikkerhedsstillelse på det niveau, som finansieringsinstitutter normalt forlanger ved långivning. |
| Степента на обезпеченията може да се изчисли като загубата в случай на неизпълнение (Loss Given Default — LGD), която представлява очакваната загуба в проценти от излагането на риск на длъжника, имайки предвид размера на възвращаемост от активите, дадени като обезпечения, и от активите при несъстоятелност; вследствие на това LGD е обратнопропорционална на стойността на обезпеченията. | Ifølge undersøgelsen kan sikkerhedsniveauet måles som »Loss Given Default« (LGD), som er det forventede tab i procent af debitors engagement under hensyntagen til de beløb, der kan inddrives fra sikkerhedsstillelsen og i konkursboet. LGD er således omvendt proportional med sikkerhedsstillelsens kvalitet. |
| За целите на настоящата глава се приема, че „голяма“ обезпеченост е LGD, по-ниска или равна на 30 %, „нормална“ — LGD между 31 % и 59 %, а „малка“ — LGD по-висока или равна на 60 %. | I dette kapitel forstås ved »høj« sikkerhedsstillelse en LGD lig med eller under 30 %, »normal« sikkerhedsstillelse betyder en LGD mellem 31 % og 59 %, og »lav« sikkerhedsstillelse betyder en LGD, lig med eller over 60 %. |
| За повече подробности относно понятието „загуба в случай на неизпълнение“ (LGD) вж. Базел II: Международно сближаване на основните мерки и основните стандарти: Преработена рамка — Пълна версия, публикувана на: http://www.bis.org/publ/bcbs128.pdf | Flere detaljer om begrebet LGD findes i Basel II: International Convergence of Capital Measurement and Capital Standards: A Revised Framework - Hele versionen findes på: http://www.bis.org/publ/bcbs128.pdf. |
| Предмет на прилагане на специалните разпоредби относно помощта за оздравяване и преструктуриране, понастоящем установени в Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ L 97, 15.4.2005 г., стр. 41) и по-специално точка 24, буква а), където се говори за „лихва, най-малкото сравнима с тези, наблюдавани при заемите за предприятия в добро състояние, и по-специално с референтните ставки, приети от Надзорния орган“. | Dog med forbehold af de specifikke bestemmelser for rednings- og omstruktureringsstøtte, som gælder efter Fællesskabets rammebestemmelser for statsstøtte til redning og omstrukturering af kriseramte virksomheder (EUT L 97 af 15.4.2005, s. 41), især punkt 24a), hvori der henvises til »en rentesats, der mindst svarer til de satser, der gælder for lån til sunde virksomheder, og især til de referencesatser, som Tilsynsmyndigheden fastsætter«. |
| Следователно, в случаите на помощ за оздравяване се прилага едногодишният IBOR, увеличен най-малко със 100 базисни пункта. | I sager med redningsstøtte anvendes der derfor 1-årig IBOR med tillæg af mindst 100 basispoint. |
| За сравнение между най-често използваните механизми за кредитен рейтинг, вж. напр. таблица 1 в Работен документ № 207 на Банката за международни разплащания: http://www.bis.org/publ/bcbs128.pdf | En sammenligning af de mest normale kreditvurderingsmekanismer kan f.eks. ses i tabel 1 i arbejdsdokument nr. 207 fra Den Internationale Betalingsbank (BIS): http://www.bis.org/publ/work207.pdf. |
| ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ [1]1. | STATSGARANTIER [1]1. |
| Обща информация | Baggrund |
| Настоящата глава актуализира подхода на Надзорния орган на ЕАСТ спрямо държавните помощи, предоставени под формата на гаранции, и цели да даде на държавите от ЕАСТ по-подробни насоки относно принципите, на които Надзорният орган на ЕАСТ възнамерява да се основе при тълкуване на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП, както и на Протокол 3 към Споразумението за създаване на надзорен орган и съд, и на тяхното прилагане по отношение на държавните гаранции. | Dette kapitel ajourfører EFTA-Tilsynsmyndighedens tilgang til behandling af statsstøtte i form af garantier og tager sigte på at give EFTA-staterne en mere udførlig redegørelse for de principper, som EFTA-Tilsynsmyndigheden agter at lægge til grund for sin fortolkning af EØS-aftalens artikel 61 og 62 samt protokol 3 til aftalen om Tilsynsmyndigheden og Domstolen og deres anvendelse på statsgarantier. |
| В момента тези принципи се съдържат в съществуващата глава от Насоките на Надзорния орган на ЕАСТ относно държавната помощ, разглеждаща държавните гаранции [2]. | Disse principper er i øjeblikket fastlagt i det eksisterende kapitel om statsgarantier i EFTA-Tilsynsmyndighedens retningslinjer for statsstøtte [2]. |
| Натрупаният опит в прилагането на тази глава от 2000 г. насам показва, че политиката на Надзорния орган на ЕАСТ в тази област трябва да се преразгледа. | På baggrund af erfaringerne med anvendelsen af denne meddelelse siden 2000 ser det ud til, at Kommissionens politik på dette område bør revideres. |
| В тази връзка Надзорният орган на ЕАСТ би желал да припомни например скорошната практика на Европейската комисия в различни специфични решения [3]във връзка с нуждата да се извърши индивидуална оценка на риска от загубите, свързани с всяка гаранция в случая на схеми. | I denne forbindelse henviser EFTA-Tilsynsmyndigheden for eksempel til Europa-Kommissionens seneste praksis i en række specifikke beslutninger [3]med hensyn til behovet for at foretage en individuel vurdering af tabsrisikoen ved de enkelte garantier, når det drejer sig om garantiordninger. |
| Надзорният орган на ЕАСТ възнамерява да направи своята политика в тази област максимално прозрачна, така че решения му да са предвидими и да се осигури равно третиране. | EFTA-Tilsynsmyndigheden har yderligere til hensigt at skabe størst mulig åbenhed om sin politik på dette område, så dens beslutninger bliver forudsigelige, og der sikres ligebehandling. |
| По-специално, надзорният орган на ЕАСТ желае да предостави на малките и средни предприятия (по-нататък наричани „МСП“) и на държавите от ЕАСТ сигурност, определяйки предварително за дадено предприятие и въз основа на финансовия му рейтинг минималната сума, която следва да бъде изразходвана за държавна гаранция, за да се счита, че не представлява помощ, попадаща в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. | EFTA-Tilsynsmyndigheden ønsker navnlig at give små og mellemstore virksomheder (i det følgende benævnt »SMV«) og EFTA-staterne den tryghed, der ligger i, at der på forhånd for den enkelte virksomhed og på grundlag af dennes kreditvurdering fastsættes den minimumsmargen, der skal betales for en statsgaranti, for at den ikke vil blive anset for statsstøtte omfattet af EØS-aftalens artikel 61, stk. 1. |
| Аналогично, всяка изразходвана сума, надхвърляща това равнище, би могла да се смята за елемент на помощ. | Hvis den faktiske præmie er lavere end denne minimumspræmie, kan der være tale om et støtteelement. |
| Видове гаранции | Garantiformer |
| В най-честата си форма гаранциите са свързани със заем или с друго финансово задължение, което се договаря между заемополучателя и заемодателя. Те могат да бъдат предоставени като индивидуални гаранции или в рамките на гаранционни схеми. | Garantier er i deres sædvanlige form knyttet til lån eller andre finansielle forpligtelser mellem en låntager og en långiver. De kan ydes som individuelle garantier eller som led i garantiordninger. |
| Въпреки това могат да съществуват различни форми на гаранции в зависимост от тяхното правно основание, от типа транзакция, която покриват, от тяхната продължителност и т.н. Без списъкът да е изчерпателен, могат да се определят следните видове гаранции: | Der kan dog forekomme forskellige former for garantier afhængig af retsgrundlaget, den type transaktion, garantien dækker, varigheden osv. Her skal blandt andet nævnes følgende (listen er ikke udtømmende): |
| общи гаранции, т.е. гаранции, предоставени на предприятията като такива, за разлика от гаранции, свързани със специфична транзакция, която може да бъде заем, капиталови инвестиции и др., | generelle garantier, dvs. garantier, der ydes til virksomhederne som sådanne, i modsætning til garantier, der er knyttet til en bestemt transaktion, såsom et lån, en egenkapitalinvestering osv. |
| гаранции, предоставени от специфичен инструмент, за разлика от гаранции, свързани със статута на самото предприятие, | garantier, der ydes gennem et specifikt instrument, i modsætning til garantier, der er knyttet til virksomhedens retlige form |
| гаранции, предоставени пряко, или контрагаранции, предоставени на гаранта от първо ниво, | garantier, der ydes direkte eller modgarantier til en garant af første grad |
| неограничени гаранции, за разлика от гаранции, които са ограничени по отношение на своя размер и/или ограничени във времето. | ubegrænsede garantier i modsætning til garantier, der er beløbs- og/eller tidsmæssigt begrænsede. |
| Надзорният орган на ЕАСТ също така приема за помощ под формата на гаранции по-благоприятните условия на финансиране, получени от предприятия, чиято правна форма изключва фалит или други процедури по несъстоятелност или предвижда изрична държавна гаранция или покритие на загубите от държавата. | EFTA-Tilsynsmyndigheden anser også de mere gunstige finansieringsvilkår, der opnås af virksomheder, hvis retlige form udelukker konkurs eller andre insolvensprocedurer eller indebærer en eksplicit statsgaranti eller statslig dækning af tab, for at være støtte i form af en garanti. |
| Същото се отнася за придобиването от държавата на участие в предприятие, ако е допустима неограничена отговорност вместо обичайната ограничена отговорност, | Det samme gælder, når en stat overtager kapitalinteresser i en virksomhed og i stedet for begrænset ansvar, som er det normale, accepterer ubegrænset ansvar |
| гаранции, ясно произтичащи от договорни отношения (като например официални договори, гаранционни писма) или друг източник на правото, за разлика от гаранции, чиято форма е по-малко ясна (като допълнителни писма, устно поемане на задължения), вероятно с различни степени на сигурност, която може да бъде предоставена от тези гаранции. | garantier, der klart udspringer af et aftaleretligt forhold (f.eks. egentlige kontrakter, finansielle støtteerklæringer) eller andre juridiske forhold, i modsætning til garantier i en mindre synlig form (f.eks. følgeskrivelser, mundtlige tilsagn), hvor der eventuelt kan være tale om forskellig dækning fra garantien. |
| Особено в последния случай липсата на подходящо правно и счетоводно документиране често води до много трудно проследяване. | Især i sidstnævnte tilfælde vil det forhold, at der ikke foreligger relevante retlige eller regnskabsmæssige dokumenter, medføre en meget ringe sporbarhed. |
| Това се отнася както за бенефициера, така и за държавата или публичното образувание, което предоставя гаранцията, и като резултат — и за информацията, налична за трети страни. | Det gælder både for modtageren og for den stat eller offentlige instans, der yder garantien, og dermed også for de oplysninger, der er tilgængelige for tredjemand. |
| Структура и обхват на главата | Kapitlets opbygning og anvendelsesområde |
| За целите на настоящата глава: | I dette kapitel forstås ved: (a) |
| „гаранционна схема“ означава инструмент, въз основа на който, без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, могат да се предоставят гаранции на предприятия, като се спазват някои условия за продължителност, размер, основна транзакция, вид или размер на предприятията (като МСП); | »garantiordning« ethvert instrument på grundlag af hvilket, der uden krav om yderligere gennemførelsesforanstaltninger kan ydes garanti til virksomheder, som opfylder visse betingelser om varighed, beløb, underliggende transaktion, virksomhedstype eller -størrelse (såsom SMV) (b) |
| „индивидуална гаранция“ означава гаранция, предоставена на предприятие, която не е част от гаранционна схема. | »individuel garanti« enhver garanti, der ydes til en virksomhed, og som ikke tildeles på grundlag af en garantiordning. |
| Раздели 3 и 4 от тази глава са предназначени да бъдат пряко приложими към гаранции, свързани със специфични финансови транзакции като например заеми. | Afsnit 3 og 4 i dette kapitel finder direkte anvendelse på garantier, der er knyttet tilen bestemt finansiel transaktion, såsom et lån. |
| Надзорният орган на ЕАСТ смята, че поради тяхната честота и факта, че обикновено могат да бъдат количествено измерени, това са случаите, където е най-належащо гаранциите да бъдат определени като представляващи държавна помощ или не. | Efter EFTA-Tilsynsmyndighedens opfattelse er det i disse tilfælde, at der er størst behov for at fastslå, om garantier skal anses for statsstøtte, da de optræder hyppigt og normalt kan kvantificeres. |
| Поради това, че в повечето случаи покритата от гаранцията транзакция е заем, по-нататък главата ще използва „заемополучател“, за да обозначи основния бенефициер на гаранцията, и „заемодател“, за да обозначи образуванието, чийто риск е намален с държавната гаранция. | Da den transaktion, der er omfattet af en garanti, i de fleste tilfælde er et lån, anvendes i dette kapitel udtrykket »låntager« om den, der modtager garantien, og »långiver« om det organ, hvis risiko mindskes gennem statsgarantien. |
| Употребата на тези два специфични термина също така цели да улесни разбирането на обосновката на текста, тъй като основният принцип на заема е добре известен. | Anvendelsen af disse to udtryk har også til formål at gøre det lettere at forstå den tankegang, der ligger til grund for teksten, da grundprincippet i et lån er velkendt. |
| Въпреки това, горепосоченото не означава, че раздели 3 и 4 се прилагат само към гаранция по заеми. | Det betyder dog ikke, at afsnit 3 og 4 kun finder anvendelse på en lånegaranti. |
| Те се прилагат към всички гаранции, при които се осъществява подобен трансфер на риск, като например капиталова инвестиция, при условие че е взет предвид съответният рисков профил (включително възможната липса на обезпечение). | De gælder for alle garantier, hvor en tilsvarende risikooverførsel finder sted, såsom en investering i form af egenkapital, forudsat at den relevante risikoprofil (herunder manglende sikkerhedsstillelse) tages i betragtning. |
| Главата се прилага за всички икономически сектори, включително транспортния сектор, без да се засягат специфичните правила, свързани с гаранциите в съответния сектор. | Kapitlet finder anvendelse på alle økonomiske sektorer, herunder transportsektoren, dog med forbehold af særlige regler for garantier i den pågældende sektor. |
| Тази глава не се прилага за гаранции за експортни кредити. | Dette kapitel finder ikke anvendelse på eksportkreditgarantier. |
| Други видове гаранции | Andre garantiformer |
| Когато някои форми на гаранции (вж. точка 1.2) включват трансфер на риска към гаранта и когато те не показват една или повече от специфичните характеристики, посочени в точка 1.3, например застрахователни гаранции, ще трябва да се извърши анализ на всеки случай поотделно, за което ще се прилагат, ако е необходимо, приложимите раздели или методологии, описани в тази глава. | Ved visse garantiformer (jf. punkt 1.2), der indebærer risikooverførsel til garanten, og som ikke frembyder et eller flere af de karakteristika, der er nævnt i punkt 1.3, for eksempel forsikringsgarantier, skal der foretages en analyse i den konkrete sag, hvorunder de relevante afsnit og metoder i dette kapitel vil blive anvendt i nødvendigt omfang. |
| Неутралност | Neutralitet |
