Bulgarian to Danish European Commission terminology (DGT)

Search term or phrase in this TERMinator '. "." . '

Purchase TTMEM.com full membership to search this dictionary
 
 
Share this dictionary/glossary:
 

 
database_of_translation_agencies
 

SourceTarget
Облекчението на активите като мярка за предпазване на финансовата стабилност и поддържане на банковото кредитиранеHjælpeforanstaltninger som middel til at sikre den finansielle stabilitet og stimulere bankernes långivning
Непосредствените цели на спасителните пакети на държавите от ЕИП, обявени през октомври 2008 г., са предпазването на финансовата стабилност и поддържането на предоставянето на кредити на реалната икономика.De redningspakker, EFTA-staterne bebudede i 2008, tager umiddelbart sigte på at sikre den finansielle stabilitet og stimulere långivningen til realøkonomien.
Прекалено рано е да се правят окончателни заключения за ефективността на пакетите, но е ясно, че те предотвратиха риска от финансов крах и подпомогнаха функционирането на важни междубанкови пазари.Det er for tidligt at drage nogen endelige konklusioner om, hvor effektivt disse redningspakker har virket, men det er klart, at de har afværget risikoen for en finansiel nedsmeltning og har bidraget til, at vigtige interbankmarkeder har kunnet fungere.
От друга страна от обявяването на пакетите предоставянето на кредити на реалната икономика се развива неблагоприятно, като последните статистически данни подсказват рязко забавяне на кредитния растеж [2].På den anden side har udviklingen i långivningen til realøkonomien siden annonceringen af disse redningspakker været ugunstig, idet de seneste statistikker tyder på en kraftig afmatning i kreditvæksten [2].
В много държави от ЕИП все по-често се съобщава, че е отказан достъп до банков кредит на предприятия, и изглежда, че свиването на кредитната сфера е по-голямо от това, което може да се оправдае от съображения за цикличност.I mange EØS-stater er det blevet et udbredt fænomen, at virksomheder ikke kan opnå lån i bankerne, og det ser ud til, at kreditstramningen er værre, end konjunkturudviklingen alene kan begrunde.
Една от разкритите основни причини за недостатъчните кредитни потоци е несигурността, свързана с остойностяването и местоположението на обезценените активи, която от началото на кризата представлява източник на проблеми за банковия сектор.En af de konstaterede centrale årsager til kreditstramningen er usikkerheden om, hvilken værdi de værdiforringede aktiver reelt har, og hvor de befinder sig, og denne usikkerhed har været en kilde til problemer i banksektoren siden krisens begyndelse.
Несигурността относно остойностяването на активите не само продължава да подрива доверието в банковия сектор, но и отслаби ефекта от предприетите досега правителствените мерки за помощ.Usikkerheden omkring aktivernes værdi har ikke alene fortsat undermineret tilliden i banksektoren, men har også svækket virkningerne af de støtteforanstaltninger, regeringerne har truffet hidtil.
Банковата рекапитализация например осигури защита срещу обезценяването на активите, но голяма част от предоставения капиталов буфер бе погълната от банки, които съставиха резерви срещу бъдещо обезценяване на активите.Kapitalindskud i banker har f.eks. virket som en stødpude mod værdiforringelser, men en stor del af kapitaltilførslerne er i bankerne blevet brugt til hensættelser mod fremtidige aktivforringelser.
Банките вече предприеха стъпки за решаването на проблема с обезценените активи.Bankerne har allerede taget skridt til at få tacklet problemet med de værdiforringede aktiver.
Те регистрираха съществено понижаване на вписаната стойност на активите [3], предприеха мерки за ограничаване на оставащите загуби чрез прекласифициране на активите в своите счетоводни баланси и постепенно заделиха допълнителен капитал, за да укрепят платежоспособността си.De har således foretaget betydelige nedskrivninger på aktiver [3], taget skridt til at begrænse de tilbageværende tab ved at omklassificere aktiverne på deres balancer og gradvis sat yderligere kapital til side til at styrke deres solvensprocent.
Проблемът обаче не е решен в достатъчна степен и поради неочакваната сила на икономическия спад може да се предположи, че и занапред кредитното качество на банковите активи все повече ще се влошава.Men det har ikke i tilstrækkelig grad løst problemet, og den økonomiske afmatnings uventede styrke tyder nu på, at værdiforringelsen af bankernes aktiver bliver større og mere vidtrækkende.
Облекчението на активите би било пряко насочено към проблема на несигурност по отношение на качеството на счетоводните баланси на банките и поради това ще спомогне да се възобнови доверието в сектора.Hjælpeforanstaltninger vil direkte kunne løse problemet med usikkerheden om kvaliteten af bankernes balancer og derfor bidrage til at genoprette tilliden i sektoren.
Това би помогнало за избягването на риска от повторни рекапитализации на банките, тъй като обемът на обезценените активи расте на фона на влошаващо се състояние на реалната икономика.Hjælpeforanstaltninger kan også være med til at forhindre risikoen for gentagne runder af kapitalindskud i banker, efterhånden som aktivforringelsen tager til i takt med en forværring af situationen i realøkonomien.
Въз основа на това няколко държави от ЕИП активно обмислят облекчението на обезценени активи на банките като допълнение към другите мерки.Ud fra denne betragtning er der flere EØS-stater, der aktivt overvejer at træde til og frigøre bankerne for deres værdiforringede aktiver som et supplement til andre foranstaltninger.
Дългосрочни съображения: Възстановяване на жизнеспособността на банковия сектор и устойчивостта на публичните финансиBetragtninger på længere sigt: fornyet rentabilitet i banksektoren og bæredygtige offentlige finanser
Мерките за облекчение на активите трябва да бъдат замислени и приведени в действие така, че най-ефективно да бъдат постигнати непосредствените цели за предпазване на финансовата стабилност и поддържане на банковото кредитиране.Hjælpeforanstaltninger må udformes og gennemføres på en sådan måde, at man mest effektivt opnår det umiddelbare mål, som er at sikre den finansielle stabilitet og stimulere bankernes udlån.
Важен въпрос, на който трябва да се отговори в този контекст, е осигуряването на адекватно участие в мерките за облекчение на активите, като се създадат подходящо ценообразуване и условия, и като участието бъде задължително, ако се прецени че е необходимо.Det er i den sammenhæng vigtigt at sikre en passende deltagelse i hjælpeforanstaltningerne gennem passende prissætning og vilkår og eventuelt gøre deltagelse obligatorisk, hvis det skønnes nødvendigt.
Акцентът при създаването и привеждането в действие на мерките за облекчение на активите не следва да се поставя обаче единствено върху тези непосредствени цели.Men ved udformningen og gennemførelsen af hjælpeforanstaltningerne er det ikke blot disse umiddelbare mål, man må have for øje.
Особено важно е да се вземат предвид и дългосрочните съображения.Det er meget vigtigt, at også mere langsigtede hensyn tilgodeses.
Ако мерките за облекчение на активите не се проведат така, че да се избегне опасността от сериозно нарушаване на конкуренцията между банките (както в държавите от ЕАСТ, така и на трансгранична основа) в съответствие с Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ, включително и, когато е необходимо преструктуриране на бенефициерите, това би довело до структурно отслабване на банковия сектор в ЕИП с отрицателни последици за потенциала на производителността в останалата част на икономиката.Hvis hjælpeforanstaltningerne ikke gennemføres på en sådan måde, at der er fuld sikkerhed for, at man i overensstemmelse med Tilsynsmyndighedens retningslinjer for statsstøtte undgår alvorlige konkurrencefordrejninger bankerne imellem (både i de enkelte EFTA-stater og på tværs af grænserne), herunder også i de tilfælde, hvor det bliver nødvendigt at omstrukturere deltagende banker, vil resultatet blive en strukturelt svagere banksektor i EØS, med de deraf følgende negative virkninger for produktionspotentialet i økonomien som helhed.
В допълнение това би могло да доведе до постоянна нужда от правителствена намеса в сектора, което предполага постепенно увеличаване на тежестта за публичните финанси.Desuden kunne det føre til et tilbagevendende behov for statslig intervention i sektoren, hvilket vil lægge stadigt større byrder på de offentlige finanser.
Тези рискове са сериозни, като се има предвид вероятната степен на излагане на държавата.Der er tale om en alvorlig risiko, i betragtning af den størrelse, statens engagement formentlig vil få.
За да се намали рискът от подобни дългосрочни щети, правителствената намеса в банковия сектор следва да бъде подходящо насочена и съпътствана от предпазни механизми относно поведението на банките, чрез които стимулите за тях да бъдат съобразени с обществената политика.For at mindske risikoen for sådanne mere langsigtede skader bør statens indgreb i banksektoren være målrettet og følges op med adfærdsrestriktioner, der kan sikre, at bankernes incitamenter tilpasses de overordnede samfundsmæssige mål.
Тези мерки следва да са част от общото усилие за възстановяване на жизнеспособността на банковия сектор, основано на необходимото преструктуриране.Disse foranstaltninger bør indgå som led i en samlet indsats for at genskabe rentabiliteten i banksektoren på grundlag af de nødvendige omstruktureringer.
Необходимостта от преструктуриране на банковия сектор като допълнение на правителствената подкрепа се разглежда по-подробно в контекста на правилата за държавна помощ по-нататък в раздели 5 и 6.Behovet for omstruktureringer i banksektoren som modydelse for den statslige støtte drøftes mere indgående senere i afsnit 5 og 6, i forbindelse med statsstøttereglerne.
При разглеждането на създаването и изпълнението на мерките за облекчение на активите също е от съществено значение държавите от ЕАСТ да вземат под внимание бюджетния контекст.Ved udformningen og gennemførelsen af sådanne hjælpeforanstaltninger er det også vigtigt, at EFTA-staterne tager hensyn til den finanspolitiske kontekst.
От приблизителните оценки за очакваните общи понижения на стойностите на активите личи, че настоящите, непредвидените или и двата вида бюджетни разходи за облекчение на активите биха могли да са значителни за държавите от ЕАСТ както в абсолютно, така и в относително изражение спрямо БВП.Estimaterne af de forventede samlede nedskrivninger på aktiver tyder på, at udgifterne for statsbudgettet — de faktiske, de potentielle eller begge dele — kan blive betragtelige, både absolut og målt i forhold til bruttonationalproduktet (BNP) i EFTA-staterne.
Правителствената подкрепа посредством облекчение на активите (и други мерки) не трябва да е в такъв мащаб, че да се създадат опасения за устойчивостта на публичните финанси като прекалено задлъжняване или проблеми с финансирането.Den støtte, staten yder via sådanne hjælpeforanstaltninger (og andre foranstaltninger), bør ikke have en sådan målestok, at det kan rejse problemer i relation til de offentlige finansers bæredygtighed, f.eks. i form af en for stor gæld eller finansieringsproblemer.
Подобни съображения са особено важни в сегашния контекст на задълбочаващи се бюджетни дефицити, нарастване на нивата на публичния дълг и предизвикателства пред издаването на държавни облигации.Det er især vigtigt at tage hensyn hertil i den aktuelle kontekst, der er præget af øgede offentlige underskud, stigende offentlig gæld og problemer i forbindelse med optagelse af statslån.
По-конкретно, бюджетното състояние на държавите от ЕАСТ ще бъде важен фактор приподбирането на управленския подход за активите, предмет на облекчение, а именно закупуване на активи, застраховане на активи, суап на активи или комбинацията от тези решения [4].Konkret betyder det, at EFTA-staternes budgetsituation vil udgøre et vigtigt hensyn ved valget af, hvordan de aktiver, bankerne skal frigøres for, skal administreres — om det skal ske via opkøb af aktiverne, garantier, swaps eller en blanding af sådanne ordninger [4].
Последиците за състоятелността на бюджета може да не се различават значително при различните подходи за облекчение на активите, тъй като финансовите пазари вероятно ще намалят потенциалните загуби на подобен принцип [5].Der er muligvis ingen større forskel på, hvilke virkninger de forskellige former for frigørelse vil få for den budgetmæssige troværdighed, da de finansielle markeder sandsynligvis vil afskrive potentielle tab på et tilsvarende grundlag [5].
Обаче подход, основан на безрезервно изкупуване на обезценени активи, би имал по-пряко въздействие върху бюджетните съотношения и държавното финансиране.Men hvis man vælger et direkte opkøb af de værdiforringede aktiver, vil det få mere øjeblikkelige virkninger for gældskvoten og statens finansieringsbehov.
Тъй като за избора на управленски подход към обезценените активи отговарят отделните държави от ЕАСТ, могат да се предвидят и хибридни подходи, чрез които лошите активи да се отделят от счетоводните баланси на банките в отделен субект (в самите банки или извън тях), който да се ползва от някакви държавни гаранции.Det er op til den enkelte EFTA-stat at afgøre, hvordan man vil behandle de værdiforringede aktiver, men man kunne overveje en blandet tilgang, hvor de nødlidende aktiver udskilles fra bankernes balancer og overføres til en særskilt enhed (enten i eller uden for bankerne) med en eller anden form for statsgaranti.
Такъв подход е привлекателен, тъй като осигурява много от предимствата на подхода със изкупуването на активи от гледна точка на възстановяване на доверието в банковата система, като същевременно ограничава непосредственото въздействие върху бюджета.En sådan tilgang kan være en god løsning, fordi den giver mange af de fordele, et opkøb af aktiverne giver i relation til genoprettelse af tilliden til banksystemet, samtidig med at den begrænser de øjeblikkelige virkninger for statsbudgettet.
В контекста на оскъдни бюджетни средства може да е удачно мерките за облекчение на активите да бъдат съсредоточени върху ограничен брой банки със системна значимост.I en situation med knappe budgetressourcer kan det være en god idé at koncentrere sig om et begrænset antal banker af systemisk betydning.
За някои държави от ЕАСТ облекчението на активи за банките може да е силно ограничено поради съществуващите бюджетни ограничения и/или поради големината на счетоводните баланси на банките им спрямо БВП.For nogle EFTA-stater er muligheden for hjælpeforanstaltninger måske stærkt begrænset på grund af deres budgetmæssige begrænsninger og/eller størrelsen af deres bankers balancer i forhold til BNP.
Потребност от общ и координиран подход в ЕИПBehovet for en fælles, koordineret tilgang for EØS
При разглеждането на някои видове мерки за облекчение на активите трябва да се отчете нуждата от съвместяване на непосредствените цели за финансова стабилност и банково кредитиране с нуждата от избягване на дългосрочни вреди за банковия сектор в ЕИП, за пазара в ЕИП и за по-широката част от икономиката.Når det overvejes at træffe hjælpeforanstaltninger, er der behov for at tilgodese såvel de umiddelbare mål om finansiel stabilitet og bankernes genoptagelse af deres udlånsvirksomhed som nødvendigheden af at undgå skader på længere sigt på EØS’s banksektor, EØS-markedet og økonomien som helhed.
Това може да бъде постигнато най-ефективно чрез общ и координиран подход в ЕИП, който има следните по-широки цели:Det kan mest effektivt gøres gennem en fælles og koordineret tilgang for EØS, der tager sigte på nedennævnte generelle mål:
Укрепване на пазарното доверие чрез демонстриране на капацитет за ефективен отговор на финансовата криза на равнище ЕИП и създаване на предпоставки за положително отражение върху държавите от ЕИП и другите финансови пазари.Genoprettelse af tilliden på markedet ved at vise evne til at sætte effektivt ind mod finanskrisen på EØS-plan og bane vej for positive afsmitningsvirkninger mellem EFTA-staterne og på de mere omfattende finansmarkeder.
Ограничаване на отрицателното отражение върху държавите от ЕИП, когато въвеждането на мерки за облекчение на активите от страна на държавата от ЕИП, първа предприела действия, оказва натиск върху други държави от ЕИП да последват примера ѝ, и създава риск от надпревара по субсидии между държавите от ЕИП.Begrænsning af de negative afsmitningsvirkninger blandt EØS-staterne, hvor de hjælpeforanstaltninger, der indføres i den første EØS-stat, kan læggepres på øvrige EØS-stater til at følge trop og risikerer at udløse et støttekapløb mellem EØS-staterne.
Защита на пазара на ЕИП на финансови услуги чрез осигуряване на последователност на мерките за облекчение на активите, въведени от държавите от ЕИП, и противопоставяне на финансовия протекционизъм.Beskyttelse af EØS-markedet inden for finansielle tjenester ved at sikre kohærensen i de hjælpeforanstaltninger, EØS-staterne indfører, og undgå finansiel protektionisme.
Осигуряване на спазването на изискванията за контрол на държавните помощи и всички други правни изисквания чрез по-нататъшното осигуряване на последователност на мерките за облекчение на активите и чрез свеждането до минимум на нарушаването на конкуренцията и моралния риск.Fuld overholdelse af statsstøttereglerne og alle andre lovmæssige krav ved også at sikre kohærensen i de konkrete foranstaltninger, der iværksættes, og mest muligt begrænse konkurrencefordrejninger og risiko for letsindig adfærd.
Координацията между държавите от ЕИП ще е необходима само на общо равнище и би могла да бъде постигната и при запазването на достатъчна гъвкавост, за да се изготвят мерки за конкретните ситуации на отделните банки.Der vil kun være behov for koordination mellem EØS-staterne på det generelle plan, og denne koordination kan opnås, samtidig med at EØS-staterne bevarer et tilstrækkeligt spillerum til at skræddersy de foranstaltninger, de træffer, til den særlige situation, der gør sig gældende for individuelle banker.
При липсата на достатъчна координация ex ante много от тези цели ще бъдат постигнати единствено с допълнителни изисквания за контрол на държавните помощи ex post.I mangel af en tilstrækkelig forudgående koordination vil mange af disse mål først kunne opfyldes gennem en yderligere, efterfølgende statsstøttekontrol.
Поради това напътствия за основните характеристики на мерките за облекчение биха помогнали да се сведе до минимум нуждата от корекции и адаптирания, които произтичат от оценяването според правилата за държавните помощи.Fælles retningslinjer for det grundlæggende indhold i hjælpeforanstaltninger kan derfor bidrage til at mindske behovet for korrektioner og justeringer, når de derefter skal vurderes efter statsstøttereglerne.
Такива напътствия се съдържат в разделите по-долу.Sådanne retningslinjer opstilles i de følgende afsnit.
Насоки за прилагането на правилата за държавни помощи към мерките за облекчение на активитеRetningslinjer for anvendelsen af statsstøttereglerne på hjælpeforanstaltninger
Нормално задължение на банките е да оценят риска от активите, които придобиват, както и да се уверят, че са способни да покрият свързаните с тях евентуални загуби [6].Bankerne har en generel forpligtelse til at vurdere risikoen forbundet med de aktiver, de erhverver, og til at sikre sig, at de kan dække ethvert tab i forbindelse med dem [6].
Облекчение на активите въпреки това може да се предвиди за подпомагане на финансовата стабилност.Hjælpeforanstaltninger kan imidlertid anses for at understøtte den finansielle stabilitet.
Публичните мерки за облекчение на активите са държавна помощ дотолкова доколкото освобождават банката бенефициер от (или компенсират) нуждата да впише загуба или резерв за евентуална загуба от нейните обезценени активи и/или да освободи регулаторен капитал за други цели.Statslige hjælpeforanstaltninger udgør statsstøtte i det omfang, hvor de fritager de deltagende banker (eller kompenserer dem) for et faktisk tab eller for nødvendigheden af at afsætte en reserve til dækning af et muligt tab på deres værdiforringede aktiver og/eller frigør egenkapital til andre formål.
Това ще е точно така, в случай че обезценените активи са закупени или застраховани на стойност над пазарната цена, или ако цената на гаранцията не компенсира държавата до евентуалния максимален размер на задължението ѝ, произтичащо от гаранцията [7].Det vil især være tilfældet, når værdiforringede aktiver opkøbes eller forsikres til en værdi over markedsprisen, eller hvis den pris, der betales for en garanti, ikke kompenserer staten for dennes potentielle maksimale forpligtelse i henhold til garantien [7].
Всяка помощ за облекчение на активи следва обаче да спазва общите принципи на необходимост, пропорционалност и възможно най-малко нарушаване на конкуренцията.Enhver støtte, der ydes i forbindelse med hjælpeforanstaltninger, bør dog være forenelig med de generelle principper om nødvendighed, proportionalitet og begrænsning af konkurrencefordrejninger.
Такова подпомагане предполага сериозно нарушаване на конкуренцията между банките бенефициери и тези, които не получават помощ, както и сред банките бенефициери с различни степени на нужда.En sådan støtte indebærer alvorlige konkurrencefordrejninger mellem de banker, der modtager støtten, og dem, der ikke gør, og mellem modtagende banker med forskellige grader af behov.
Банките, които не получават помощ, и които като цяло са солидни, могат да се почувстват принудени да поискат намесата на държавата, за да съхранят конкурентната си позиция на пазара.Fundamentalt sunde banker, der ikke modtager sådan støtte, kan se sig nødsaget til alligevel at søge hjælp fra staten for at sikre deres position i konkurrencen på markedet.
Подобни нарушения на конкуренцията могат да възникнат между държавите от ЕИП, с риск от надпревара по субсидии между държавите от ЕИП (опитвайки се да спасят банките си, без да се интересуват от въздействието върху банките в другите държави от ЕИП) и тенденция към финансов протекционизъм и раздробяване на вътрешния пазар.Tilsvarende konkurrencefordrejninger kan opstå mellem EØS-staterne, med risiko for et støttekapløb mellem EØS-stater (der søger at redde deres banker uden hensyn til de virkninger, det har for banker i andre EØS-stater) og en udvikling i retning af finansiel protektionisme og fragmentering af det indre marked.
Поради това участието в схема за облекчение на активи следва да бъде обвързано с изпълнението наясно определени и обективни критерии, с цел да се избегне получаването на неправомерно предимство от отделни банки.Deltagelse i sådanne ordninger bør derfor ske på grundlag af klart definerede, objektive kriterier, så det undgås, at individuelle banker opnår uberettigede fordele.
В своите насоки за финансовите институции [8]Надзорният орган на ЕАСТ (наричан по-нататък „Органът“) установи принципите, които управляват прилагането на правилата за държавни помощи, и по-специално по член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП към всички мерки в подкрепа на банките в контекста на световната финансова криза.EFTA-Tilsynsmyndigheden (i det følgende benævnt »Tilsynsmyndigheden«) fastlagde principperne for statsstøttereglernes, særlig EØS-aftalens artikel 61, stk. 3, litra b), anvendelse på alle former for støtteforanstaltninger for bankerne under den globale finanskrise i sine retningslinjer om pengeinstitutter [8].
Впоследствие в нова глава на Насоките за държавна помощ [9]Органът даде по-подробни напътствия за практическото прилагане на тези принципи към рекапитализацията.Tilsynsmyndigheden opstillede derefter mere detaljerede retningslinjer for disse princippers anvendelse i praksis på rekapitaliseringer i et nyt kapitel i retningslinjerne for statsstøtte [9].
В същия дух следните насоки, основани на същите принципи, определят ключовите характеристики на мерките или схемите за облекчение на активи, които определят тяхната ефективност, както и въздействието им върху конкуренцията.På linje hermed fastlægger de følgende retningslinjer, der er baseret på de samme principper, de vigtigste betingelser for hjælpeforanstaltninger eller hjælpeordninger, som er afgørende for deres effektivitet såvel som for deres konkurrencevirkninger.

Want to see more? Purchase TTMEM.com full membership