Bulgarian to Danish European Commission terminology (DGT)

Search term or phrase in this TERMinator '. "." . '

Purchase TTMEM.com full membership to search this dictionary
 
 
Share this dictionary/glossary:
 

 
database_of_translation_agencies
 

SourceTarget
Тези засегнати страни могат да предявят своите права, като заведат иск пред компетентните национални съдилища срещу държавата-членка на ЕО, която отпуска помощта.Disse berørte parter kan gøre deres rettigheder gældende ved at anlægge sag ved kompetente nationale domstole mod den støtteydende EU-medlemsstat.
Разглеждането на тези искове и следователно защитата на правата на конкурента съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО представляват една от най-важните функции на националните съдилища в областта на държавната помощ.Behandlingen af sådanne retssager og dermed beskyttelse af konkurrenternes rettigheder efter EF-traktatens artikel 88, stk. 3, er en af de nationale domstoles vigtigste opgaver på statsstøtteområdet.
Националните съдилища в държавите от ЕАСТ изпълняват същата функция.De nationale domstole i EFTA-staterne har samme funktion.
В държавите от ЕАСТ обаче вътрешното действие на законодателството на ЕИП се регламентира от конституционното право съгласно протокол 35 към Споразумението за ЕИП.I EFTA-staterne er EØS-rettens interne virkninger imidlertid underlagt forfatningsretten, jf. protokol 35 til EØS-aftalen.
По силата напротокол 35 държавите от ЕАСТ трябва да гарантират, при необходимост чрез отделен правен акт, че при конфликт между прилагани правила на ЕИП и други правни разпоредби предимство ще имат прилаганите правила на ЕИП.Ifølge protokol 35 har EFTA-staterne pligt til, om fornødent ved at fastsætte en lovbestemmelse herom, at garantere, at EØS-reglerne har forrang i tilfælde af konflikt mellem gennemførte EØS-regler og andre lovbestemmelser.
Според Съда на ЕАСТ лицата и икономическите оператори трябва да имат право да се позовават и да изискват прилагане на национално равнище на всички права, произтичащи от разпоредбите на законодателството на ЕИП [31], тъй като са или са били част от съответното национално законодателство, при условие че са безусловни и достатъчно конкретни [32].Ifølge EFTA-Domstolen skal enkeltpersoner og erhvervsdrivende på nationalt plan kunne gøre alle rettigheder, som bestemmelserne i EØS-retten [31]afføder, gældende som bestemmelser, der udgør en del af eller er blevet indføjet i den respektive nationale retsorden, hvis de er ubetingede og tilstrækkeligt præcise [32].
По мнението на Надзорния орган и съгласно практиката на Съда на Европейските общности относно идентичната разпоредба в член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, тя отговаря на ясния критерий от протокол 35 към Споразумението за ЕИП да бъде безусловна и достатъчно конкретна.Efter Tilsynsmyndighedens opfattelse og i overensstemmelse med EF-Domstolens retspraksis angående samme bestemmelse i EF-traktatens artikel 88, stk. 3, opfylder artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen det implicitte kriterium i protokol 35 til EØS-aftalen om, at bestemmelsen skal være ubetinget og tilstrækkelig præcis.
Фактът, че последното изречение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, е включено в националната правна система на държавите от ЕАСТ [33], предоставя на засегнатите страни възможността да заведат пред националните съдилища иск за нарушения на разпоредбата за отлагане.At sidste punktum i artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen er blevet inkorporeret i EFTA-staternes retsorden [33], giver berørte parter mulighed for at anlægge sag ved de nationale domstole mod en tilsidesættelse af standstill-klausulen.
Следователно националният съд следва да използва всички подходящи средства и мерки за правна защита и да приложи всички съответни разпоредби на националното законодателство, за да приведе в действие националното законодателство за прилагане на последното изречение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд [34].En national domstol bør derfor udnytte alle de midler, den råder over, og anvende alle relevante bestemmelser i den nationale ret til at håndhæve den nationale lov, der er vedtaget til gennemførelse af sidste punktum i artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen [34].
Основната функция, изпълнявана от националните съдилища в този контекст, произтича също от факта, че правомощията на Надзорния орган за защита на конкурентите и на други трети страни от неправомерно предоставяне на помощ са ограничени.At de nationale domstole spiller en væsentlig rolle i denne forbindelse, skyldes også, at Tilsynsmyndighedens egne beføjelser til at beskytte konkurrenter og andre tredjeparter mod ulovlig støtte er begrænsede.
На първо място, Надзорният орган не може да приема окончателни решения, разпореждащи възстановяване само на основанието, че не е направено уведомление за помощта в съответствие с член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд [35].I særdeleshed kan Tilsynsmyndigheden ikke vedtage en endelig tilbagesøgningsbeslutning, blot fordi støtten ikke blev anmeldt i overensstemmelse med artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen [35].
Поради това Надзорният орган трябва да извърши пълна оценка на съвместимостта независимо от това дали задължението за отлагане е спазено или не [36].Tilsynsmyndigheden skal derfor foretage en udførlig vurdering af foranstaltningens forenelighed, uanset om standstill-forpligtelsen er overholdt eller ej [36].
Изготвянето на такава оценка може да отнеме много време, а правомощията на Надзорния орган да издава разпореждания за възстановяване с предварително изпълнение са предмет на много строги правни изисквания [37].Denne vurdering kan være meget tidskrævende, og Tilsynsmyndighedens beføjelser til at udstede foreløbige tilbagesøgningspåbud er underlagt meget strenge retlige krav [37].
С оглед на това производствата пред националните съдилища са важен механизъм за правна защита за конкурентите и други трети страни, засегнати от неправомерна държавна помощ.Som følge heraf er søgsmål ved nationale domstole en vigtigt klageadgang for konkurrenter og andre tredjeparter, der er berørt af ulovlig statsstøtte.
Достъпните възможности за правна защита пред националните съдилища включват:De retsmidler, der findes ved de nationale domstole, omfatter følgende:
предотвратяване на изплащане на неправомерна помощ;forhindring af, at ulovlig støtte udbetales
възстановяване на неправомерна помощ (без оглед на съвместимостта);tilbagesøgning af ulovlig støtte (uanset dens forenelighed)
възстановяване на лихва за неправомерност;opkrævning af ulovlighedsrenter
обезщетяване за вреди на конкуренти и други трети страни иerstatning til konkurrenter og andre tredjeparter og
временни мерки срещу неправомерна помощ.foreløbige forholdsregler mod ulovlig støtte.
Всяко от тези средства за правна защита е разгледано по-подробно в раздели 1.2.1—1.2.6 от настоящата глава.Hvert af disse retsmidler er beskrevet mere udførligt i afsnit 1.2.1-1.2.6 i dette kapitel.
Предотвратяване на изплащане на неправомерна помощForhindring af, at ulovlig støtte udbetales
Националните съдилища са задължени да защитават правата на лицата, засегнати от нарушения на задължението за отлагане.De nationale domstole er forpligtet til at beskytte rettighederne for borgere, der er berørt af overtrædelser af standstill-klausulen.
Във връзка с това националните съдилища трябвада налагат всички подходящи правни последици, в съответствие с националното законодателство, в случаите на нарушения на член 3, параграф 1 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд [38].De nationale domstole skal derfor drage alle de fornødne juridiske konsekvenser i overensstemmelse med national ret, når artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolaftalen er blevet overtrådt [38].
Но задълженията на националните съдилища не се ограничават до случаите на вече изплатена неправомерна помощ.De nationale domstoles forpligtelser omfatter imidlertid ikke kun ulovlig statsstøtte, der allerede er udbetalt.
Те обхващат и случаите, в които предстои да бъде извършено неправомерно плащане.De omfatter også tilfælde, hvor en ulovlig udbetaling vil blive foretaget.
Националните съдилища трябва да защитават правата на лицата срещу възможни нарушения на тези права [39].De nationale domstole skal sikre, at privatpersoners interesser ikke tilsidesættes [39].
В случаите, когато предстои изплащане на неправомерна помощ, националният съд е длъжен да не допусне такова изплащане.I tilfælde af en forestående udbetaling af ulovlig støtte har den nationale domstol derfor pligt til at forhindre, at denne udbetaling finder sted.
Задължението на националните съдилища да не допускат изплащането на неправомерна помощ може да възникне в различен процесуален контекст в зависимост от различните видове искове, които съществуват съгласно националното законодателство.De nationale domstoles forpligtelse til at forhindre, at en ulovlig støtte udbetales, kan opstå inden for forskellige proceduremæssige rammer, afhængigt af de forskellige typer af søgsmål der findes efter national ret.
Много често ищците оспорват валидността на националните актове за предоставяне на неправомерната държавна помощ.Sagsøgeren vil meget ofte søge at anfægte gyldigheden af den nationale afgørelse om ydelse af den ulovlige statsstøtte.
В такива случаи обикновено предотвратяването на извършването на неправомерното плащане е логичната последица от установената от съда невалидност на акта за предоставяне на помощта, дължаща се на нарушение от страна на държавата от ЕАСТ на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд [40].I sådanne tilfælde vil den logiske konsekvens af, at afgørelsen om støttens tildeling er fundet ugyldig som følge af medlemsstatens tilsidesættelse af traktatens artikel 1, stk. 3, normalt være at forhindre, at den ulovlige støtte udbetales [40].
Възстановяване на неправомерна помощTilbagesøgning af ulovlig støtte
Когато националният съд е изправен пред случай на неправомерно предоставена държавна помощ, той трябва да разпореди настъпването на всички правни последици, произтичащи от тази неправомерност съгласно националното законодателство.Når en national domstol stilles over for ulovligt ydet støtte, skal den drage alle retlige konsekvenser deraf i henhold til national ret.
Следователно националният съд трябва да разпореди по принцип пълното възстановяване на неправомерната държавна помощ от получателя [41].Den nationale domstol skal derfor i princippet beordre den ulovlige statsstøtte fuldt tilbagesøgt [41].
Нареждането на пълно възстановяване на неправомерната помощ е част от задължението на националния съд да защити индивидуалните права на ищеца (например конкурент) по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.Et sådant påbud om fuld tilbagesøgning af ulovlig statsstøtte indgår som en del af den nationale domstols pligt til at beskytte sagsøgers (f.eks. en konkurrents) individuelle rettigheder i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen.
Следователно това задължение на националния съд за възстановяване не зависи от това дали мярката за помощ е съвместима с член 61, параграф 2 или параграф 3 от Споразумението за ЕИП.Den nationale domstols tilbagesøgningsforpligtelse er derfor ikke afhængig af, om støtteforanstaltningen er forenelig med EØS-aftalens artikel 61, stk. 2 eller 3, eller ej.
Тъй като националните съдилища трябва да разпоредят пълното възстановяване на неправомерната помощ без оглед на нейната съвместимост, възстановяването може да се реализира по-бързо чрез производство пред национален съд, отколкото чрез подаване на жалба пред Надзорния орган.Da de nationale domstole skal kræve fuld tilbagebetaling af ulovlig støtte, uanset dens forenelighed, kan tilbagesøgningen foregå hurtigere ved en national domstol end via en klage til Tilsynsmyndigheden.
Действително, за разлика от Надзорния орган, [42]националният съд може и трябва да ограничи действията си до това да установи дали мярката представлява държавна помощ и дали задължението за отлагане се прилага по отношение на тази мярка.I modsætning til Tilsynsmyndigheden [42]kan og skal den nationale domstol begrænse sig til at afgøre, om foranstaltningen udgør statsstøtte, og om standstill-klausulen finder anvendelse på den.
Но задължението на националните съдилища за възстановяване не е абсолютно.De nationale domstoles tilbagesøgningsforpligtelse er imidlertid ikke absolut.
Съгласно решението по дело „SFEI“ [43]е възможно да са налице изключителни обстоятелства, при които не е уместно възстановяването на неправомерна държавна помощ.Ifølge dommen i »SFEI«-sagen [43]kan der forekomme ekstraordinære omstændigheder, hvor det ikke er hensigtsmæssigt at tilbagesøge en ulovlig statsstøtte.
В подобни ситуации следва да се прилага правна норма, сходна с прилаганата в случаите по член 14 и член 15 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд [44].De retlige kriterier, der bør lægges til grund i denne forbindelse, bør svare til det, der gælder efter artikel 14 og 15 i Del II i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen [44].
С други думи, обстоятелства, които не са пречка за изпълнение на разпореждане за възстановяване, издадено от Надзорния орган, не могат да служат като основание национален съд да се въздържи от разпореждане за пълно възстановяване.Med andre ord kan en national domstol ikke undlade at kræve fuld tilbagesøgning af en ulovlig statsstøtte under henvisning til omstændigheder, der ikke er til hinder for at kræve tilbagesøgning.
Прилаганата от Съда на ЕАСТ норма в това отношение е много строга [45].Ved vurderingen heraf vil EFTA-Domstolen lægge meget strenge kriterier til grund [45].
В съответствие с подхода, възприет от Съда на ЕАСТ и Съда на Европейските общности, по принцип получател на неправомерно предоставена помощ не може да се позовава на легитимни очаквания срещу разпореждане за възстановяване, издадено от Надзорния орган [46].I overensstemmelse med de principper, EFTA-Domstolen og EF-Domstolen følger, kan en modtager af ulovlig statsstøtte i princippet ikke påberåbe sig legitime forventninger, når Tilsynsmyndigheden har krævet støtten tilbagesøgt [46].
Основанието за това е, че добросъвестният бизнесмен би имал възможност да провери дали Надзорният орган е уведомен за получената помощ или не [47].Baggrunden herfor er, at enhver påpasselig erhvervsdrivende vil være i stand til at afklare, om den støtte, vedkommende har modtaget, var blevet anmeldt eller ej [47].
Основание националният съд да не разпореди възстановяване съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд трябва да бъде специфичен и конкретен факт, който е породил легитимни очаквания у получателя [48].Som begrundelse for, at den nationale domstol ikke kræver tilbagebetaling i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen, skal en specifik og konkret omstændighed derfor have skabt en berettiget forventning hos støttemodtagere [48].
Такъв би бил случаят, когато самият Орган е дал конкретни уверения, че въпросната мярка не представлява държавна помощ или не попада в обхвата на задължението за отлагане [49].Dette kan være tilfældet, hvis Tilsynsmyndigheden selv har afgivet præcise løfter om, at den pågældende foranstaltning ikke udgør statsstøtte, eller at den ikke er omfattet af standstill-klausulen [49].
В съответствие с практиката на Съда на Европейските общности [50]задължението на националния съд да разпореди пълно възстановяване на неправомерна държавна помощ се погасява, ако към момента на постановяването на решението на националния съд Надзорният орган вече е взел решение, че помощта е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.I overensstemmelse med EF-Domstolens retspraksis [50]ophører den nationale domstols forpligtelse til at kræve fuld tilbagebetaling af ulovlig statsstøtte med at bestå, hvis Tilsynsmyndigheden på det tidspunkt, hvor den nationale domstol træffer afgørelse, allerede har fastslået, at støtten er forenelig med EØS-aftalen.
Тъй като целта на задължението за отлагане е да гарантира, че единствено съвместима помощ може да бъде приведена в действие, тази цел не може да бъде компрометирана, когато Надзорният орган вече е потвърдил съвместимостта на мярката [51].Da formålet med standstill-klausulen er at sikre, at kun forenelig støtte kan gennemføres, kan dette formål ikke længere blive bragt i fare, hvis Tilsynsmyndigheden allerede har fastslået, at støtten er forenelig med EØS-aftalen [51].
Следователно задължението на националния съд да защитава правата на лицата съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд не е засегнато, когато Надзорният орган все още не е взел решение, независимо от това дали има открита такава процедура или не [52].Den nationale domstols forpligtelse til at beskytte individuelle rettigheder i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen berøres derfor ikke, hvis Tilsynsmyndigheden endnu ikke har truffet en beslutning, uanset om der er indledt en procedure eller ej [52].
Макар че след издаване на положително решение на Надзорния орган националният съд вече не е задължен по законодателството на ЕИП да разпореди пълно възстановяване, такова задължение за възстановяване може да е налице и съгласно националното законодателство [53].Selv om den nationale domstol efter en positiv beslutning fra Tilsynsmyndigheden ikke længere har en EØS-retlig forpligtelse til at kræve fuld tilbagebetaling, kan den fortsat have en tilbagesøgningsforpligtelse i henhold til national ret [53].
Когато обаче такова задължение за възстановяване е налице, то не накърнява правото на държавата от ЕАСТ да приведе отново помощта в действие на по-късен етап.Når der foreligger en sådan tilbagesøgningsforpligtelse, er dette imidlertid uden betydning for medlemsstatens ret til på et senere tidspunkt på ny at gennemføre støtten.
След като националният съд се е произнесъл, че е предоставена неправомерна помощ в нарушение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, той трябва да направи количествена оценка на помощта, за да определи подлежащата на възстановяване сума.Når den nationale domstol har fastslået, at ulovlig støtte er blevet tildelt i strid med artikel 1,stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns-og domstolsaftalen, skal den fastlægge støttens omfang for at beregne det beløb, der skal tilbagesøges.
В това отношение съдът трябва да се ръководи от практиката на Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Европейската общност по прилагането на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и член 87, параграф 1 от Договора за ЕО и от указанията и решенията на Надзорния орган.Den nationale domstol vil kunne finde støtte hertil i EFTA-Domstolens og EU-domstolenes retspraksis vedrørende anvendelsen af EØS-aftalens artikel 61, stk. 1, og EF-traktatens artikel 87, stk. 1, og i Tilsynsmyndighedens retningslinjer og beslutningspraksis.
Ако националният съд срещне затруднения при определянето на размера на помощта, той може да се обърне към Надзорния орган за съдействие, както е обяснено по-подробно в раздел 2 от настоящата глава.Såfremt den nationale domstol støder på vanskeligheder ved beregningen af støttebeløbet, kan den anmode Tilsynsmyndigheden om bistand, som nærmere beskrevet i afsnit 2 i dette kapitel.
Възстановяване на лихваOpkrævning af renter
Икономическото предимство, предоставено от неправомерната помощ, не се ограничава до нейния номинален размер.Den økonomiske fordel ved ulovlig støtte er ikke begrænset til støttens nominelle beløb.
В допълнение получателят придобива финансови облаги, произтичащи от преждевременното предоставяне на помощта.Støttemodtageren opnår derudover en økonomisk fordel som følge af den for tidlige gennemførelse af støtten.
Това се дължи на факта, че ако Надзорният орган е бил уведомен за помощта, нейното изплащане (ако то е възможно) би се осъществило по-късно.Dette skyldes, at såfremt støtten var blevet anmeldt til Tilsynsmyndigheden, havde udbetalingen fundet sted senere (hvis i det hele taget).
Това обстоятелство би принудило получателя да заеме необходимите му финансови средства на капиталовите пазари, за което би дължал лихви на пазарни равнища.Derved havde støttemodtageren været nødt til at låne de pågældende midler på kapitalmarkederne og betale renter til markedssatser.

Want to see more? Purchase TTMEM.com full membership