| Source | Target | | Тази възможност може да се използва като ефективен инструмент от националните съдилища, които срещат затруднения при изчисление на размера на обезщетенията за вреди. | Dette kan være et nyttigt redskab for nationale domstole, som står over for vanskeligheder med hensyn til beregningen af tab. |
| Правните предпоставки за предявяване на искове за обезщетения за вреди по законодателството на ЕИП и въпросите на определянето на размера на обезщетенията могат да послужат също така като основа на искания за съдействие, адресирани до Надзорния орган по реда на раздел 2 от настоящата глава. | De juridiske forudsætninger for erstatningskrav i henhold til EØS-retten og spørgsmål om beregning af tab kan også danne grundlag for anmodninger om bistand fra Tilsynsmyndigheden i henhold til afsnit 2 i dette kapitel. |
| Искове за обезщетения за вреди срещу получателя | Erstatningskrav over for støttemodtageren |
| Както бе посочено по-горе, потенциалните ищци имат право да предявяват искове за обезщетения за вреди срещу органа, предоставящ държавната помощ. | Som beskrevet ovenfor, har potentielle sagsøgere ret til at rejse erstatningskrav over for den myndighed, der har bevilget statsstøtten. |
| Може обаче да има обстоятелства, при които ищецът би предпочел да насочи иска си за обезщетение за вреди директно срещу получателя на помощта. | Der kan imidlertid være omstændigheder, hvor sagsøgeren foretrækker at kræve erstatning direkte af støttemodtageren. |
| Тъй като член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд не налага никакви преки задължения на получателя на държавна помощ, законодателството на ЕИП не съдържа основания за такива искове [76]. | Da artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen ikke pålægger støttemodtageren nogen direkte forpligtelser, er der ikke i EØS-retten nogen hjemmel til sådanne krav [76]. |
| Това обаче по никакъв начин не засяга възможността за успешно предявяване на искове за обезщетения за вреди срещу получателя на основание действащото национално законодателство. | Dette udelukker imidlertid ikke på nogen måde muligheden for at få medhold i et erstatningssøgsmål mod støttemodtageren på grundlag af den materielle nationale ret. I denne forbindelse må potentielle sagsøgere gøre nationale regler for ansvar uden for kontraktforhold gældende. |
| Временни мерки | Foreløbige forholdsregler |
| Задължението на националните съдилища да наложат съответните правни последици, произтичащи от нарушения на задължението за отлагане, не се ограничава до постановяваните от тях окончателни решения. | De nationale domstoles pligt til at drage de nødvendige retlige konsekvenser af overtrædelser af standstill-klausulen er ikke begrænset til deres endelige afgørelser. |
| В рамките на своите функции по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд националните съдилища са длъжни също да разпоредят временни мерки, когато това е необходимо за защита на правата на лицата [78]и за ефективното прилагане на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. | Det indgår også som en del af de nationale domstoles rolle i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen at træffe foreløbige forholdsregler, når dette er relevant for at sikre borgernes rettigheder [78]og effektiviteten af artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen. |
| Правомощията на националните съдилища да приемат временни мерки могат да имат съществено значение за заинтересованите страни, когато е необходимо спешно предоставяне на правна защита. | De nationale domstoles beføjelse til at træffe foreløbige forholdsregler kan være af central betydning for berørte parter, når der er behov for hurtig afhjælpning. |
| Поради възможността си да предприемат бързи действия срещу неправомерна помощ, своята достъпност за ищците и разнообразните мерки, които могат да приемат, националните съдилища се намират в много благоприятна позиция да предприемат временни мерки в случаи, когато е изплатена или предстои да бъде изплатена неправомерна помощ. | På grund af deres evne til at handle hurtigt over for ulovlig støtte, deres nærhed og de forskellige foranstaltninger, de har til rådighed, har de nationale domstole særdeles gode forudsætninger for at træffe foreløbige forholdsregler i tilfælde, hvor der allerede er eller vil blive udbetalt ulovlig støtte. |
| Най-лесни за разрешаване са случаите, в които неправомерната помощ все още не е изплатена, но съществува риск от осъществяване на такива плащания по време на производство пред национален съд. | De enkleste tilfælde er tilfælde, hvor den ulovlige støtte endnu ikke er blevet udbetalt, men hvor der er risiko for, at sådanne udbetalinger vil blive foretaget under sagen ved den nationale domstol. |
| В такива случаи вследствие на задължението си да предотвратява нарушения на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд [79]националният съд може да е длъжен да постанови временно разпореждане, предотвратяващо неправомерното изплащане на помощ, до разрешаването на спора по същество. | I sådanne tilfælde kan den nationale domstol på grund af sin forpligtelse til at forhindre overtrædelser af artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen [79]være nødt til at træffe en foreløbig forholdsregel, der forhindrer den ulovlige udbetaling, indtil spørgsmålene vedrørende sagens realitet er afklaret. |
| В случаите, когато неправомерното плащане вече е извършено, вследствие на функцията си по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд националните съдилища обикновено трябва да разпоредят пълно възстановяване (включващо и лихви за неправомерност). | I tilfælde af, at den ulovlige udbetaling allerede er foretaget, skal de nationale domstole på grundlag af deres rolle i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 sædvanligvis kræve fuldtilbagebetaling (herunder ulovlighedsrenter). |
| Съгласно принципа на ефективност [80]националният съд по принцип не може да отлага издаването на такова разпореждане посредством неоснователно отлагане на съдебното производство. | På grund af effektivitetsprincippet [80]må den nationale domstol ikke udsætte dette ved uretmæssigt at forsinke sagen. |
| Подобни отлагания не само биха засегнали индивидуалните права, поставени под защитата на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, но също така биха увеличили пряко вредите по отношение на конкуренцията, произтичащи от неправомерния характер на помощта. | Sådanne forsinkelser vil ikke kun berøre de individuelle rettigheder, som artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 beskytter, men også direkte øge de konkurrenceskadelige virkninger, som skyldes støttens ulovlighed. |
| Въпреки това общо задължение обаче могат да възникнат обстоятелства, при които окончателното решение на националния съд е забавено. | På trods af denne generelle forpligtelse kan der imidlertid være omstændigheder, hvor den nationale domstols endelige afgørelse forsinkes. |
| В такива случаи съгласно задължението за защита на индивидуалните права по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд националният съд трябва да използва всички временни мерки, с които разполага съгласно приложимата национална процедурна рамка, за да прекрати временно поне последиците от помощта, нарушаващи конкуренцията („временно възстановяване“) [81]. | I sådanne tilfælde kræver forpligtelsen til at beskytte de individuelle rettigheder i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen, at den nationale domstol træffer de foreløbige forholdsregler, den har mulighed for i henhold til de gældende nationale procedureregler, for i det mindste foreløbigt at bringe de konkurrenceskadelige virkninger af støtten til ophør (»foreløbig tilbagesøgning«) [81]. |
| Прилагането на националните процедурни правила в този случай зависи от изискванията за равностойност и ефективност [82]. | Anvendelsen af de nationale procedureregler i den forbindelse er underlagt kravet om ækvivalens og effektivitet [82]. |
| Когато въз основа на практиката на Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Европейската общност и практиката на Надзорния орган националният съдия е достигнал prima facie до разумното убеждение, че съответната мярка съдържа неправомерна държавна помощ, най-целесъобразното средство за правна защита според Надзорния орган и в зависимост от националното процесуално законодателство би било да се издаде разпореждане за внасяне на неправомерната помощ и на лихвата за неправомерност в блокирана сметка до разрешаването на спора по същество. | Når den nationale domstol på grundlag af EFTA-domstolens, EU-domstolenes og Tilsynsmyndighedens praksis er nået til den foreløbige konklusion, at den pågældende foranstaltning involverer ulovlig statsstøtte, mener Tilsynsmyndigheden, at den bedste løsning, afhængigt af den nationale retsplejelov, vil være at stille krav om, at den ulovlige statsstøtte og ulovlighedsrenterne indsættes på en spærret konto, indtil sagens substans er afklaret. |
| В окончателното си решение националният съд може да разпореди средствата в блокираната сметка да бъдат върнати на органа, предоставящ държавната помощ, ако бъде потвърдена неправомерността на помощта, или да бъдат предоставени на разположение на получателя. | I sin endelige afgørelse vil den nationale domstol så enten stille krav om, at midlerne på den spærrede konto tilbagebetales til den myndighed, der har bevilget statsstøtten, hvis ulovligheden bekræftes, eller at midlerne frigives til støttemodtageren. |
| Временното възстановяване може също да се използва като много ефективен инструмент в случаите, когато производството пред националния съд се провежда успоредно с разследване на Надзорния орган [83]. | Foreløbig tilbagesøgning kan desuden være et meget effektivt instrument i tilfælde, hvor sagen ved den nationale domstol behandles parallelt med Tilsynsmyndighedens undersøgelse [83]. |
| Фактът, че е в ход разследване на Надзорния орган, не освобождава националния съд от задължението му да предостави защита на индивидуалните права по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд [84]. | Tilsynsmyndighedens igangværende undersøgelse fritager ikke den nationale ret for dens forpligtelse til at beskytte individuelle rettigheder i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen [84]. |
| Следователно националният съд не може просто да преустанови разглежданото от него производство до вземане на решение от Надзорния орган, като остави правата на ищеца по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд без защита. | Den nationale domstol må derfor ikke bare suspendere sin egen sag, indtil Tilsynsmyndigheden har truffet afgørelse, og i mellemtiden undlade at beskytte sagsøgerens rettigheder i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen. |
| В случай че националният съд желае да изчака резултата от извършваната от Надзорния орган оценка на съвместимостта, преди да постанови окончателно и неподлежащо на преразглеждане разпореждане за възстановяване, той следва да предприеме подходящи временни мерки. | Såfremt den nationale domstol ønsker at afvente resultatet af Tilsynsmyndighedens vurdering af foreneligheden, inden den endeligt og uigenkaldeligt kræver tilbagebetaling, bør den derfor træffe passende foreløbige forholdsregler. |
| И в този случай подходяща мярка за правна защита би било разпореждане за прехвърляне на средствата в блокирана сметка. | Også i denne forbindelse synes det at være en hensigtsmæssig løsning at stille krav om, at midlerne indsættes på en spærret konto. |
| В случаите, когато: | I tilfælde, hvor: |
| Надзорният орган обяви помощта за несъвместима, националният съд следва да разпореди връщането на средствата по блокираната сметка на органа, предоставящ държавна помощ (размерът на помощта плюс лихва за неправомерност). | Tilsynsmyndigheden erklærer støtten uforenelig, vil den nationale domstol kræve, at midlerne på den spærrede konto tilbagebetales til den myndighed, der har bevilget statsstøtten (støtte plus ulovlighedsrenter). |
| Надзорният орган обяви помощта за съвместима, това решение ще освободи националния съд от задължението му съгласно законодателството на ЕИП да разпореди пълно възстановяване [85]. | Tilsynsmyndigheden erklærer støtten forenelig, vil dette fritage den nationale domstol for dens EØS-retlige forpligtelse til at kræve fuld tilbagebetaling [85]. |
| Следователно съдът може, при спазване на изискванията на националното законодателство [86], да разпореди действителният размер на помощта да бъде предоставен на получателя. | Den nationale domstol kan derfor, på grundlag af national ret [86], kræve, at det faktiske støttebeløb frigives til støttemodtageren. |
| Въпреки това, както е посочено в раздел 1.2.3 от настоящата глава, националният съд остава задължен да приложи член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, като разпореди възстановяването на лихвата за неправомерност [87]. | Som beskrevet i afsnit 1.2.3 i dette kapitel, er den nationale domstol imidlertid fortsat omfattet af en EØS-retlig forpligtelse til at kræve betaling af ulovlighedsrenter i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen [87]. |
| Тази лихва за неправомерност трябвада бъде платена на органа, предоставящ държавната помощ. | Disse ulovlighedsrenter vil derfor skulle betales til den myndighed, der har bevilget statsstøtten. |
| Функция на националните съдилища при прилагането на отрицателни решения на Надзорния орган на ЕАСТ за нареждане на възстановяване | De nationale domstoles rolle ved gennemførelsen af EFTA-Tilsynsmyndighedens negative beslutninger om tilbagesøgning |
| Пред националните съдилища могат да бъдат отнесени за разглеждане спорове, свързани с държавна помощ, в случаите, когато Надзорният орган вече е разпоредил възстановяване. | De nationale domstole kan også blive stillet over for statsstøttespørgsmål i tilfælde, hvor Tilsynsmyndigheden allerede har stillet krav om tilbagesøgning. |
| Макар че по-голямата част от тези случаи са производства за анулиране на национално разпореждане за възстановяване, трети страни също могат да претендират за получаване на обезщетения за вреди от националните органи заради неизпълнение на решение на Надзорния орган за възстановяване. | Selv om de fleste tilfælde vil være sager med påstand om annullation af et nationalt tilbagebetalingskrav, kan tredjeparter også kræve erstatning fra de nationale myndigheder for ikke at gennemføre en tilbagesøgningsbeslutning vedtaget af Tilsynsmyndigheden. |
| Оспорване на валидността на национално разпореждане за възстановяване | Anfægtelse af gyldigheden af et nationalt tilbagebetalingskrav |
| Съгласно член 14, параграф 3 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд държавите от ЕАСТ трябва да изпълняват незабавно решенията за възстановяване. | I henhold til artikel 14, stk. 3, i Del II i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen skal EFTA-staterne omgående gennemføre tilbagesøgningsbeslutninger. |
| Възстановяването се осъществява в съответствие с предвидените в националното законодателство процедури, ако тези процедури позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението за възстановяване. | Tilbagesøgningen sker i overensstemmelse med gældende procedurer i national ret, forudsat at disse giver mulighed for omgående og effektiv gennemførelse af beslutningen om tilbagesøgning. |
| В случаите, когато национална процедурна разпоредба възпрепятства незабавното и/или ефективното възстановяване, националният съд трябва да остави тази разпоредба без прилагане [88]. | Såfremt en national procedureregel forhindrer omgående og/eller effektiv tilbagesøgning, skal den nationale domstol undlade at anvende denne bestemmelse [88]. |
| Валидността на разпорежданията за възстановяване, издадени от националните органи в изпълнение на решения на Надзорния орган за възстановяване, може да бъде оспорена пред национален съд. | Gyldigheden af tilbagebetalingskrav udstedt af nationale myndigheder med henblik på gennemførelse af en tilbagesøgningsbeslutning vedtaget af Tilsynsmyndigheden kan anfægtes ved en national domstol. |
| Правилата, регламентиращи подобни искове, са представени подробно в главата от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ относно възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ [89], чиито основни принципи са обобщени по-долу. | Reglerne for sådanne søgsmål er anført udførligt i kapitlet om tilbagesøgning af ulovlig og uforenelig statsstøtte i EFTA-Tilsynsmyndighedens statsstøtteretningslinjer [89], hvis grundprincipper opsummeres nedenfor. |
| По-специално, исковете, заведени пред националните съдилища, не могат да оспорват валидността на решението на Надзорния орган, когато ищецът е имал възможност да оспори това решение пряко пред Съда на ЕАСТ [90]. | I særdeleshed kan nationale domstole ikke anfægte gyldigheden af Tilsynsmyndighedens tilgrundliggende beslutninger, såfremt sagsøgeren kunne have anfægtet denne beslutning direkte ved EFTA-Domstolen [90]. |
| Това означава също така, че когато е било възможно такова оспорване по член 36 от Споразумението за надзор и съд, националният съд не може да спира изпълнението на решението за възстановяване на основания, свързани с валидността на решението на Надзорнияорган [91]. | Dette indebærer også, at når en anfægtelse i henhold til artikel 36 i tilsyns- og domstolsaftalen havde været mulig, kan den nationale domstol ikke udsætte gennemførelsen af tilbagesøgningsbeslutningen med henvisning til forhold vedrørende gyldigheden af Tilsynsmyndighedens beslutning [91]. |
| Когато не е ясно, че ищецът може да заведе дело за анулиране по член 36 от Споразумението за надзор и съд (например тъй като мярката е била схема за помощ с широк обхват, при която ищецът може да не е в състояние да докаже, че е лично засегнат), националният съд трябва по принцип да предлага правна защита. | Såfremt det ikke er klart, at sagsøgeren kan indbringe et annullationssøgsmål i henhold til artikel 36 i tilsyns- og domstolsaftalen (f.eks. fordi foranstaltningen var en støtteordning med et bredt anvendelsesområde, som sagsøgeren måske ikke kunne bevise, at han var individuelt berørt af), skal den nationale domstol principielt yde retslig beskyttelse. |
| При тези обстоятелства, когато правното действие засяга валидността и законосъобразността на решението на Надзорния орган, националният съдия следва да се позове на процедурата, посочена в член 34 от Споразумението за надзор и съд. | I de tilfælde, hvor sagen vedrører gyldigheden og lovligheden af Tilsynsmyndighedens beslutning, skal den nationale domstol følge den procedure, der er fastlagt i artikel 34 i tilsyns- og domstolsaftalen. |
| Предоставянето на временна правна защита в такива ситуации е предмет на много строги правни изисквания, дефинирани от Съда на Европейските общности в практиката по дела „Zuckerfabrik“ [92]и „Atlanta“ [93]: национален съд може да спре изпълнението на разпореждания за възстановяване при следните условия i) съдът има сериозни съмнения относно валидността на акта. | For at der kan træffes foreløbige forholdsregler under sådanne omstændigheder, skal de meget strenge retlige krav, som EF-domstolen opstillede i »Zuckerfabrik«-sagen [92]og »Atlanta«-sagen [93], være opfyldt: En national domstol kan kun udsætte tilbagesøgningskrav på følgende betingelser: i) den nærer alvorlig tvivl med hensyn til den anfægtede retsakts gyldighed. |
| Ако валидността на оспорения акт още не е предмет на разглеждане от Съда на ЕАСТ, той следва да се позове на процедурата, посочена в член 34 от Споразумението за надзор и съд; ii) трябва да е налице неотложност, т. е. временната мярка е необходима за предотвратяване на сериозни и непоправими вреди за страната, която иска правна защита; и iii) съдът трябва да отчете по подходящ начин интересите на ЕИП. | Hvis spørgsmålet om den anfægtede retsakts gyldighed ikke allerede er blevet forelagt EFTA-Domstolen, skal den følge den procedure, der er fastlagt i artikel 34 i tilsyns- og domstolsaftalen, ii) der skal foreligge uopsættelighed i den forstand, at de foreløbige forholdsregler er nødvendige for at forhindre, at den part, der begærer dem, lider et alvorligt og uopretteligt tab, og iii) domstolen skal tage behørigt hensyn til EØS’ interesse. |
| Когато преценява всички тези условия, националният съд трябва да се съобразява с решенията на съда на ЕАСТ относно законосъобразността на решението на Надзорния орган или относно прилагането на временна мярка на равнище ЕИП [94]. | Den nationale domstol skal ved sin vurdering af, hvorvidt disse betingelser er opfyldt, respektere enhver afgørelse fra EFTA-Domstolen om lovligheden af Tilsynsmyndighedens beslutning eller om en begæring om foreløbige forholdsregler på EØS-plan [94]. |
| Обезщетения за вреди, настъпили поради неизпълнение на решение за възстановяване | Erstatning for manglende gennemførelse af en tilbagesøgningsbeslutning |
| Както и нарушенията на задължението за отлагане, случаите на неизпълнение от страна на органите на държава от ЕАСТ на решения на Надзорния орган за възстановяване по член 14 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд според Надзорния орган могат да бъдат основание за предявяване на искове за обезщетения за вреди съгласно практиката на Съда на ЕАСТ [95]. | Ligesom overtrædelser af standstill-klausulen kan den omstændighed, at myndighederne i EFTA-staterne ikke efterkommer en tilbagesøgningsbeslutning vedtaget af Tilsynsmyndigheden i henhold til artikel 14 i Del II i protokol 3 tiltilsyns- og domstolsaftalen, efter Tilsynsmyndighedens opfattelse give anledning til erstatningskrav i henhold til EFTA-domstolens retspraksis [95]. |
| Според становището на Надзорния орган разглеждането на подобни искове за обезщетения за вреди е подчинено на принципите, описани по-горе във връзка с нарушенията на задължението за отлагане [96]. | Behandlingen af sådanne erstatningskrav afspejler efter Tilsynsmyndighedens opfattelse principperne med hensyn til overtrædelser af standstill-klausulen [96]. |
| Основанията за това саследните: i) задължението на държавата от ЕАСТ за възстановяване има за цел защитата на същите индивидуални права, както и задължението за отлагане, и ii) решенията на Надзорния орган за възстановяване не оставят на националните органи никаква свобода на действие; от горепосоченото следва, че нарушенията на задължението за възстановяване трябва по принцип да се разглеждат като достатъчно сериозни. | Grunden hertil er, i) at EFTA-statens tilbagesøgnings forpligtelse tager sigte på at beskytte de samme individuelle rettigheder som standstill-klausulen, og ii) at Tilsynsmyndighedens tilbagesøgningsbeslutninger ikke overlader noget skøn til de nationale myndigheder; en tilsidesættelse af tilbagesøgningsforpligtelsen skal således principielt betragtes som tilstrækkelig kvalificeret. |
| Вследствие на това искът за обезщетение за вреди на основание неизпълнение на решение на Надзорния орган за възстановяване ще бъде уважен или отхвърлен в зависимост от това дали ищецът може да докаже, че е понесъл загуби като пряк резултат от забавеното възстановяване [97]. | Om et erstatningskrav for manglende gennemførelse af en tilbagesøgningsbeslutning vedtaget af Tilsynsmyndigheden kan imødekommes, vil også i denne forbindelse afhænge af, om sagsøgeren kan godtgøre, at vedkommende har lidt tab direkte som følge af den forsinkede tilbagesøgning [97]. |
| Процедурни правила и правен статут пред националните съдилища | Procedureregler og søgsmålskompetence ved de nationale domstole |
| Общи принципи | Almindelige principper |
| Националните съдилища са длъжни да прилагат задължението за отлагане и да предоставят защита на правата на лицата, засегнати от неправомерна държавна помощ. | Nationale domstole er forpligtet til at håndhæve standstill-klausulen og beskytte borgernes rettigheder i forbindelse med ulovlig statsstøtte. |
| По принцип, към тези производства се прилагат националните процедурни правила [98]. | Nationale procedureregler finder principielt anvendelse på sådanne søgsmål [98]. |
| Същевременно, прилагането на националното законодателство в тези случаи е ограничено от двесъществени условия: | Anvendelsen af national ret er dog under disse omstændigheder underlagt to væsentlige betingelser: |
| националните процедурни правила, приложими към исковете по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, не могат да бъдат по-неблагоприятни от разпоредбите, регламентиращи исковете, предявени по националното законодателство (принцип на равностойност) [99]и | nationale procedureregler, der finder anvendelse på søgsmål i henhold til artikel 1, stk. 3, i Del I i protokol 3 til tilsyns- og domstolsaftalen, må ikke være mindre gunstige end dem, der gælder for søgsmål i henhold til national ret (ækvivalensprincippet) [99], og |
